***

Jan 24, 2024, 6:20 PM

Poetry » Phylosophy

232 2 3

И като черен грях – орляк скорци летеше
с черешите в раззинатите човки.
Сега е зима. Падна мъртва старата череша.
Тъгувам аз, а мислите неловки

тук-там в пръстта съзират миналогодишни
костилки, като кости посивели
и киселеят в паметта ми като вишни
задушниците – винаги недели.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2024-01-25T20:55:58+02:00

Така е, Ники. То и аз съм ботор понякога, сенсей, ама знам ли от какво дърво. А с усещанията по-полека, моля!
генек (Георги Коновски)

2024-01-25T10:18:32+02:00

Усетих се череша, макар по-скоро да съм бук...
Палец!
Niki_art (Николай Василев)

2024-01-24T19:14:12+02:00

Тъжно е, Наде!