***
590
0
0
Ще си будна през тихото лято,
в което аз ще скрия вопъл,
който да те гали, когато
остане само жегата да те топли…
Ще призова дървета и птици
от чужди устни да те крият.
Ако,
на прощаване,
в очите ти искрици
в мойто заминаване
се разбият…!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маломир Стръков Все права защищены
