***
589
0
0
Ще си будна през тихото лято,
в което аз ще скрия вопъл,
който да те гали, когато
остане само жегата да те топли…
Ще призова дървета и птици
от чужди устни да те крият.
Ако,
на прощаване,
в очите ти искрици
в мойто заминаване
се разбият…!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маломир Стръков Всички права запазени
