* * *
Обичам те,
но в мене грее зима,
а лятото вали като снега.
Аз мога да избирам да те има,
но мога също да те отрека.
Обичам те,
но в мене зрее пролет,
а есента разцъфва в цветове.
Аз мога да те викам, да се моля,
но мога и да бъда като лед.
Обичам те
във сянката на рая.
Обичам те
на ада във дъжда.
Аз мога да те проиграя,
тъй както мога да те задържа.
Обичам те
като подземен вятър.
Обичам те
под огнено небе.
Макар и да прегръщам свободата,
аз мога да обичам с векове.
но в мене грее зима,
а лятото вали като снега.
Аз мога да избирам да те има,
но мога също да те отрека.
Обичам те,
но в мене зрее пролет,
а есента разцъфва в цветове.
Аз мога да те викам, да се моля,
но мога и да бъда като лед.
Обичам те
във сянката на рая.
Обичам те
на ада във дъжда.
Аз мога да те проиграя,
тъй както мога да те задържа.
Обичам те
като подземен вятър.
Обичам те
под огнено небе.
Макар и да прегръщам свободата,
аз мога да обичам с векове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Горяна Панайотова Все права защищены
