gorqna (Горяна Панайотова)
63 32
1.07.2007 г., 19:49 ч.

* * * 

  Поезия
504 0 4
Обичам те,
но в мене грее зима,
а лятото вали като снега.
Аз мога да избирам да те има,
но мога също да те отрека.

Обичам те,
но в мене зрее пролет,
а есента разцъфва в цветове.
Аз мога да те викам, да се моля,
но мога и да бъда като лед.

Обичам те
във сянката на рая.
Обичам те
на ада във дъжда.
Аз мога да те проиграя,
тъй както мога да те задържа.

Обичам те
като подземен вятър.
Обичам те
под огнено небе.
Макар и да прегръщам свободата,
аз мога да обичам с векове.

© Горяна Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво , Горяна - аз мога да обичам с векове - прекрасно казано!
  • Обичта като плетеница от възможности... много интересно и красиво казано. Прекрасен финал. А този подземен вятър ме разби.
  • Най-важното и прекрасно нещо е ... че обичаш! Можеш да ми вярваш! Затова и аз искам да ти пожелая само едно - бъди обичана!
  • чудесно стихотворение, Горяна
Предложения
: ??:??