9 февр. 2019 г., 23:35

***

383 0 0

Шум от разбиващи се вълни…

Присмех на чайки...

И тази илюзия за фалшива свобода...

И аз вървяща по брега,

по скърцащия пясък

и търсеща изгубена мечта...

А вълните разбиващи се в брега,

изхвърлят телата на умиращи медузи...

На брега и без вода,

под палещите лъчи на Слънцето,

те бавно ще изгубят

илюзията за сбъдната мечта ,

желанието за живот

и изсъхвайки ще търсят,

изгубили борбата с него,

смисъла му…

И все пак ще се опитат да прокарат път

към мечтаната изгубена илюзия...

А чайките крачещи по брега,

търсещи храна, ще се надсмиват

над моята изгубена мечта...

Но аз ще продължавам да крача по брега,

по скърцащия пясък и да търся

до тогава,

до като в морска пяна не се превърна...

 

08-02-2019 год.                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...