Feb 9, 2019, 11:35 PM

***

  Poetry
378 0 0

Шум от разбиващи се вълни…

Присмех на чайки...

И тази илюзия за фалшива свобода...

И аз вървяща по брега,

по скърцащия пясък

и търсеща изгубена мечта...

А вълните разбиващи се в брега,

изхвърлят телата на умиращи медузи...

На брега и без вода,

под палещите лъчи на Слънцето,

те бавно ще изгубят

илюзията за сбъдната мечта ,

желанието за живот

и изсъхвайки ще търсят,

изгубили борбата с него,

смисъла му…

И все пак ще се опитат да прокарат път

към мечтаната изгубена илюзия...

А чайките крачещи по брега,

търсещи храна, ще се надсмиват

над моята изгубена мечта...

Но аз ще продължавам да крача по брега,

по скърцащия пясък и да търся

до тогава,

до като в морска пяна не се превърна...

 

08-02-2019 год.                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...