9.02.2019 г., 23:35

***

379 0 0

Шум от разбиващи се вълни…

Присмех на чайки...

И тази илюзия за фалшива свобода...

И аз вървяща по брега,

по скърцащия пясък

и търсеща изгубена мечта...

А вълните разбиващи се в брега,

изхвърлят телата на умиращи медузи...

На брега и без вода,

под палещите лъчи на Слънцето,

те бавно ще изгубят

илюзията за сбъдната мечта ,

желанието за живот

и изсъхвайки ще търсят,

изгубили борбата с него,

смисъла му…

И все пак ще се опитат да прокарат път

към мечтаната изгубена илюзия...

А чайките крачещи по брега,

търсещи храна, ще се надсмиват

над моята изгубена мечта...

Но аз ще продължавам да крача по брега,

по скърцащия пясък и да търся

до тогава,

до като в морска пяна не се превърна...

 

08-02-2019 год.                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...