***

Поэзия

969 0 3

Самотен ли си?

И аз... Много!

Особено когато в мислите ми изплуват

спомените ни безгрижни и безкрайни.

И когато в морето се бушуват

обещанията ни безбройни.

Боли ли те?

И мене... Много?

Особено когато в сънищата ми долиташ,

а после безмълвно бос по улицата скиташ.

И когато гледаш онези прашни и сиви картини,

рисувайки отминалите ни красиви години.

Плачеш ли?

И аз плача... Много!

Особено сега, когато дните ми са смразяващо студени,

когато камък е на мястото на сърцето ми сломено.

Самотен ли си?

И аз... Много!

Но продължавам да живея и отмирам,

дни и нощи на тревога.

Но да те изтръгна от себе си не мога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Оооо, и аз ще кажа като Дорето, мисля, че "уцели" стила си! И този стих ми харесва! А за римите - точно така - я ги има, я ги нема, давай "по слух" музиката на стиха и наблегни на съдържанието на поантата.
И от мен много успехи!
/Е, успя да ме зарадваш истински! /

2009-01-28T19:04:00+02:00
oleander4e (Радена)

Еееееее....Благодаря ти Все пак, както казах онези са от 2007, а това е от преди месец, има си значение кое от кога е Колкото до римите, я ги има, я не. Всеки казва различни неща

2009-01-28T18:52:38+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

намерила си твоята форма. поздравявам те!
ако успееш да избягаш от римите (да ме прощават привържениците им), а се съсредоточиш върху поантата и ритъма - цена няма да имаш!

успех, Радена!
на прав път си.

2009-01-28T17:13:29+02:00