Самотен ли си?
И аз... Много!
Особено когато в мислите ми изплуват
спомените ни безгрижни и безкрайни.
И когато в морето се бушуват
обещанията ни безбройни.
Боли ли те?
И мене... Много?
Особено когато в сънищата ми долиташ,
а после безмълвно бос по улицата скиташ.
И когато гледаш онези прашни и сиви картини,
рисувайки отминалите ни красиви години.
Плачеш ли?
И аз плача... Много!
Особено сега, когато дните ми са смразяващо студени,
когато камък е на мястото на сърцето ми сломено.
Самотен ли си?
И аз... Много!
Но продължавам да живея и отмирам,
дни и нощи на тревога.
Но да те изтръгна от себе си не мога.
© Радена Всички права запазени
И от мен много успехи!
/Е, успя да ме зарадваш истински! /