7 сент. 2010 г., 20:54

* * *

1K 0 2

Години ще минават безпощадно,

враг ще стане времето, най-злия.

Омразата ще се превръща във приятел,

а злобата - във вечната месия.

 

Всичко истинско, обичано и чисто,

всички чувства нежни ще поквари,

всички мечти и детска наивност,

времето ще превърне в кошмари.

 

Живеем в свят на злоба и омраза,

с царе измислени и глупави герои.

Гневът и злобата превръщат се в зараза,

и поставят идеали нови.

 

Плащаме на времето със наш'те спомени,

от сърцето ни бавно избледняват,

и бавно мечтите стават забравени,

а ден след ден косите ни побеляват.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антониа Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имам предвид че времето върви напред,и няма никога да ни върне детството и младостта.Превръща се във враг защото остаряваме!
  • Времето не е ли всъщност животът? Как може животът да ти е враг?!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...