Sep 7, 2010, 8:54 PM

* * *

  Poetry » Other
1K 0 2

Години ще минават безпощадно,

враг ще стане времето, най-злия.

Омразата ще се превръща във приятел,

а злобата - във вечната месия.

 

Всичко истинско, обичано и чисто,

всички чувства нежни ще поквари,

всички мечти и детска наивност,

времето ще превърне в кошмари.

 

Живеем в свят на злоба и омраза,

с царе измислени и глупави герои.

Гневът и злобата превръщат се в зараза,

и поставят идеали нови.

 

Плащаме на времето със наш'те спомени,

от сърцето ни бавно избледняват,

и бавно мечтите стават забравени,

а ден след ден косите ни побеляват.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антониа Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имам предвид че времето върви напред,и няма никога да ни върне детството и младостта.Превръща се във враг защото остаряваме!
  • Времето не е ли всъщност животът? Как може животът да ти е враг?!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...