28 окт. 2022 г., 13:10  

А ако нямам място в този свят 

  Поэзия » Философская
5.0 / 9
480 5 12
Какво като годините растат?
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят.
Сами да се оправят те с бодлите,
че грешника погребват неопят,
щом храмът е в душата, тоест скрит е.
Додето имах давах, пак ще дам,
че иначе душата няма мира,
но мъдрият завинаги е сам,
нозете според чергата простира, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »