Patrizzia (Надежда Ангелова)
2257 18495
28.10.2022 г., 13:10 ч.  

А ако нямам място в този свят 

  Поезия » Философска
423 5 12

Какво като годините растат?
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска

да хвърлям рози, де свинете спят.
Сами да се оправят те с бодлите,
че грешника погребват неопят,
щом храмът е в душата, тоест скрит е.

Додето имах давах, пак ще дам,
че иначе душата няма мира,
но мъдрият завинаги е сам,
нозете според чергата простира,

а моите все пречат и стърчат
и заприличват вече на копита...
А ако нямам място в този свят?
Безумната ми храброст все се пита.

Тогава стих ще взема и комат,
не се срамувам. Обич ще изпрося.
след слънцето поклонници вървят,
по жар вървя след тях. Сама и боса.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Наде!!!💕
  • "Към върховете пътят е самотен"
  • Всеки ходи, влачи,носи
    понякога и нелепи въпроси.
    Живеем в организиран хаос.
    И сме Мефистофел.И Фауст.
  • "Додето имах давах, пак ще дам,
    че иначе душата няма мира..."
    Точно това те прави обратното на "дребосъче" и " ниска", Наде! И всеки път негласно ти благодаря, защото ни показваш как се пише поезия, родена от чувствата! Благодаря ти!❤🌹
  • Ако нищо в този свят не ни тревожи, то значи, че зме бездушни същества, Наде! Но ето пък каква поезия се ражда щом душата се вълнува. Хареса ми и те поздравявам!
  • Благодаря, Тони! Пепс, моя житейски път си го вървя, като всички - с доброто, лошото, красивото и грозното. Тревожат ме съвсем други неща, миличка.
  • Много хубав стих, но... Нищо безпричинно няма в природата, грешно мислиш! ❤️
    Само си мислиш, че някои не му мислят много-много, напротив: измислили са го най-добре за себе си, затова създават такова впечатление. Следват по най-опростения модел житейския си път. Той и за това ни е даден и в това е смисълът му - да го живеем.
    (тафтологията е нарочна )
  • Имах учител по биология, Наде, любимият му лаф беше: "див, прост и щастлив"
    А надеждата винаги е за даващия и взимащия, така че все нещичко имаи за теб
  • "Додето имах давах, пак ще дам,
    че иначе душата няма мира" - това е достатъчно!
  • Все по-студено и страшно е в душата ми, Смуути. Давам това, което нямам - надежда. Понякога си мисля, че тези, които не му мислят много са по-добре...
  • "Боса по асфалта, вървя си..."
    Не е важно дали си сам, а дали си щастлив, а босият винаги е щастлив, стига да му е топло... основно в душата
    Хубав стих, Наде!
Предложения
: ??:??