А ако нямам място в този свят
Какво като годините растат?
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят.
Сами да се оправят те с бодлите,
че грешника погребват неопят,
щом храмът е в душата, тоест скрит е.
Додето имах давах, пак ще дам,
че иначе душата няма мира,
но мъдрият завинаги е сам,
нозете според чергата простира,
а моите все пречат и стърчат
и заприличват вече на копита...
А ако нямам място в този свят?
Безумната ми храброст все се пита.
Тогава стих ще взема и комат,
не се срамувам. Обич ще изпрося.
след слънцето поклонници вървят,
по жар вървя след тях. Сама и боса.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
