А аз навярно...

27 апр. 2013 г., 00:05

Поэзия

1239 2 4

Оттук нататък мислите заключвам –

на тайно място ще си ги складирам.

Не ме вини – аз просто ти се случвам.

Тепърва отговорите намирам...

Уж трябва да си тръгна, а оставам.

Поставям си решетки. И забрани.

В противоречията си изтъкавам

най-страшната си тайна – любовта ми.

Да, чувството, което е по-страшно

от всичките стихии на природата.

Политнах безразсъдно в настоящето,

забравила „какво ще кажат хората”.

И още нещо много ми се иска,

то също е до лудост безрасъдно -

ако го чуеш, няма да ти стиска

дори да помечтаеш да се сбъдне.

И него пъхам в папката със тайни.

Дано не го прочиташ във очите,

че моите са толкова издайни,

дори когато в тъмното са скрити.

Такава съм – кълбо с противоречия.

В очите ти е моето убежище.

Но те... сега са толкова далече,

че хапе страшно думичката „бъдеще”.

Да можех да заспя... Като във приказка -

там тайните са строго забранени,

не се използват думи като „никога”,

и главните герои са засмени...

Но аз съм тук - на шумното кръстовище,

готова чувствата си да заключа...

Ти чакаш ме на южното пристанище,

а аз навярно... няма да се случа.

Павлина Соколова