Зашлевиха ме. Много заболя ме.
Страните ми - две пламнали стърнища.
Надигнаха се в гърлото вулкани -
да изкрещя. А аз не казах нищо.
И спънаха ме. Смяха се ехидно.
Да падна ли на тяхното равнище?
Очакваха във отговор да вдигна
ръката си. А аз не казах нищо.
Изгубиха ме. Като куфар бял
на пъстро, натоварено летище.
След време ме познаха - стар, но цял.
Разпитваха... А аз не казах нищо. ...