17.08.2007 г., 11:14 ч.

А аз не казах нищо 

  Поезия » Друга
2534 2 34
 

Зашлевиха ме. Много заболя ме.

Страните ми - две пламнали стърнища.

Надигнаха се в гърлото вулкани -

да изкрещя. А аз не казах нищо.

И спънаха ме. Смяха се ехидно.

Да падна ли на тяхното равнище?

Очакваха във отговор да вдигна

ръката си. А аз не казах нищо.

Изгубиха ме. Като куфар бял

на пъстро, натоварено летище.

След време ме познаха - стар, но цял.

Разпитваха... А аз не казах нищо.

Обичаха ме. Силно. Неведнъж.

След себе си оставях пепелища.

Когато влюбих се в най-истинския мъж -

не го разбра. Та аз не казах нищо.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??