А аз не казах нищо
Зашлевиха ме. Много заболя ме.
Страните ми - две пламнали стърнища.
Надигнаха се в гърлото вулкани -
да изкрещя. А аз не казах нищо.
И спънаха ме. Смяха се ехидно.
Да падна ли на тяхното равнище?
Очакваха във отговор да вдигна
ръката си. А аз не казах нищо.
Изгубиха ме. Като куфар бял
на пъстро, натоварено летище.
След време ме познаха - стар, но цял.
Разпитваха... А аз не казах нищо.
Обичаха ме. Силно. Неведнъж.
След себе си оставях пепелища.
Когато влюбих се в най-истинския мъж -
не го разбра. Та аз не казах нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
