А аз не казах нищо

Poetry » Other

2.8K 2 34

Зашлевиха ме. Много заболя ме.

Страните ми - две пламнали стърнища.

Надигнаха се в гърлото вулкани -

да изкрещя. А аз не казах нищо.

И спънаха ме. Смяха се ехидно.

Да падна ли на тяхното равнище?

Очакваха във отговор да вдигна

ръката си. А аз не казах нищо.

Изгубиха ме. Като куфар бял

на пъстро, натоварено летище.

След време ме познаха - стар, но цял.

Разпитваха... А аз не казах нищо.

Обичаха ме. Силно. Неведнъж.

След себе си оставях пепелища.

Когато влюбих се в най-истинския мъж -

не го разбра. Та аз не казах нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Zlobka (Тинка Найденова)

Трудно е да мълчиш, когато има какво да кажеш...и то толкова силно чувство, че си влюбен...НО пак според мен признанието е за слабите хора...

2009-11-15T13:43:57+02:00
poli4ka91 (Полина Боянова)

В повечето случеи аз казвам всичко веднага и направо, може би понякога е грешно, но винаги казвам това което чувствам, така поне не ме е яд, че съм го премълчала
Страхотен стих Поздравления

2009-06-05T23:06:40+03:00
krascho (Красимира)

невероятно е ... много ми хареса ...

2008-12-01T23:12:32+02:00
krasini (Красимира Касабова)

грешка

2008-04-20T15:03:12+03:00
kohrida (Даниела)

Красноречиво!

2008-01-11T22:26:27+02:00