8 апр. 2011 г., 12:09

А беше всичко

1.6K 0 5

 Понякога е късно... а още имам сили да се боря.

 Понякога е трудно... но мога да съм твоя...

 Понякога ти вярвам... греша, но се надявам...

 ... а друг път напълно те забравям...

... наивен опит да опитам отначало.

 

И бърза съм в новия живот.

И мога да тичам, да пея.

Но вечер те виждам...

сам, уморен... спомням си всичко,

което беше за мен.

 

А някога ти беше много...

а някога вълшебства правеше за мен.

Сега си тих, несигурен... неловък...

а беше всичко - и магьосник, и принц...

сбъдната мечта в монотонния ден.

 

И ето - отново е сутрин,

поглеждам в мечтите, оставям те там,

обличам усмивка... гримирам с надежда...

на новия ден искам да дам шанс...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...