8 апр. 2011 г., 12:09

А беше всичко

1.6K 0 5

 Понякога е късно... а още имам сили да се боря.

 Понякога е трудно... но мога да съм твоя...

 Понякога ти вярвам... греша, но се надявам...

 ... а друг път напълно те забравям...

... наивен опит да опитам отначало.

 

И бърза съм в новия живот.

И мога да тичам, да пея.

Но вечер те виждам...

сам, уморен... спомням си всичко,

което беше за мен.

 

А някога ти беше много...

а някога вълшебства правеше за мен.

Сега си тих, несигурен... неловък...

а беше всичко - и магьосник, и принц...

сбъдната мечта в монотонния ден.

 

И ето - отново е сутрин,

поглеждам в мечтите, оставям те там,

обличам усмивка... гримирам с надежда...

на новия ден искам да дам шанс...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...