Apr 8, 2011, 12:09 PM

А беше всичко

  Poetry » Love
1.6K 0 5

 Понякога е късно... а още имам сили да се боря.

 Понякога е трудно... но мога да съм твоя...

 Понякога ти вярвам... греша, но се надявам...

 ... а друг път напълно те забравям...

... наивен опит да опитам отначало.

 

И бърза съм в новия живот.

И мога да тичам, да пея.

Но вечер те виждам...

сам, уморен... спомням си всичко,

което беше за мен.

 

А някога ти беше много...

а някога вълшебства правеше за мен.

Сега си тих, несигурен... неловък...

а беше всичко - и магьосник, и принц...

сбъдната мечта в монотонния ден.

 

И ето - отново е сутрин,

поглеждам в мечтите, оставям те там,

обличам усмивка... гримирам с надежда...

на новия ден искам да дам шанс...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...