SiriusBlack (Дамян Атанасов)
24 0
18 нояб. 2008 г., 15:49

А бяхме приятели... 

  Поэзия
850 0 4

Всички се мислим за недостижими,
но идва момент, в който молим: "Помогни ми."
Но вече го няма приятеля любим,
изчезнал е той като дим.

 

От живота наш сме го прокудили,
но не, защото искал е, а защото сме го принудили.
Изгубили сме ние неговото доверие,
вместо стая в съзнанието, вече за него сме само предверие.

 

Самотата в нас се настанява,
на нея душата се поддава.
И сълзите от очите започват да текат.
"Поискай прошка" - не спират да зоват.

© Дамян Атанасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • съжалявам ако ти си лирическия прегръдки
  • Силно!!!
    Браво!!!
  • Силни думи. Понякога е доста трудно да простиш, колкото и да си силен, колкото и да обичаш приятелите си. Пожелавам ти никога да не изпиташ приятелското предателство, защото адски много боли! Поздрави!
  • Много е хубаво.Просто рано или късно в един момент от живота ни това се случва.Тежко е.Боли.Но въпреки това продължаваме.Разчувста ме... ;( Поздрави!Оценка:6
Предложения
: ??:??