А бяхме приятели...
Всички се мислим за недостижими,
но идва момент, в който молим: "Помогни ми."
Но вече го няма приятеля любим,
изчезнал е той като дим.
От живота наш сме го прокудили,
но не, защото искал е, а защото сме го принудили.
Изгубили сме ние неговото доверие,
вместо стая в съзнанието, вече за него сме само предверие.
Самотата в нас се настанява,
на нея душата се поддава.
И сълзите от очите започват да текат.
"Поискай прошка" - не спират да зоват.
© Дамян Атанасов All rights reserved.
прегръдки
