А бяхме приятели...

18.11.2008 г., 15:49 ч.

Поезия

847 0 4

Всички се мислим за недостижими,
но идва момент, в който молим: "Помогни ми."
Но вече го няма приятеля любим,
изчезнал е той като дим.

От живота наш сме го прокудили,
но не, защото искал е, а защото сме го принудили.
Изгубили сме ние неговото доверие,
вместо стая в съзнанието, вече за него сме само предверие.

Самотата в нас се настанява,
на нея душата се поддава.
И сълзите от очите започват да текат.
"Поискай прошка" - не спират да зоват.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

locaaa_f (Биляна)

2008-12-21T21:28:32+02:00

съжалявам ако ти си лирическия прегръдки
Ена (Елена Гоцева)

2008-11-18T19:51:33+02:00

Силно!!!
Браво!!!
Didka3227 (Дидка Стаменова)

2008-11-18T19:00:07+02:00

Силни думи. Понякога е доста трудно да простиш, колкото и да си силен, колкото и да обичаш приятелите си. Пожелавам ти никога да не изпиташ приятелското предателство, защото адски много боли! Поздрави!
obi4_za_obi4 (Вероника)

2008-11-18T18:57:38+02:00

Много е хубаво.Просто рано или късно в един момент от живота ни това се случва.Тежко е.Боли.Но въпреки това продължаваме.Разчувста ме... ;( Поздрави!Оценка:6