9 окт. 2025 г., 07:51

А, да... И съм с метлата...

238 0 0

Обувките ти – скъпи
и всяка дума – умна,
но аз съм пълна скръб и
мета небесни гумна,
под чула си (зеблен е)
прикривам триста коня,
не е до теб. До мен е.
Аз все Михаля гоня.

Любов ли? Имам доста.
Надежда? Имам. Аз съм.
И чиста съм, и проста,
и истина. Това съм.
Защо без очила ли?
Отказвам да ги нося.
Без тях те виждам цял и...
И точка по въпроса.

Тях лекар бил предписал?
С това си вади хляба,
невидимият смисъл
убягва и съм слаба,
в предричания разни,
светът не ме побира.
Това ли в мен те дразни?
Не се социализирам.

Опитах и не може,
сърцето не приема,
живее в мен тревожен,
луд вятър. Болна тема.
Чадъра не забравяй,
ключа си от колата.
Аз? Аз съм си такава.
А, да... И съм с метлата...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...