9.10.2025 г., 7:51

А, да... И съм с метлата...

235 0 0

Обувките ти – скъпи
и всяка дума – умна,
но аз съм пълна скръб и
мета небесни гумна,
под чула си (зеблен е)
прикривам триста коня,
не е до теб. До мен е.
Аз все Михаля гоня.

Любов ли? Имам доста.
Надежда? Имам. Аз съм.
И чиста съм, и проста,
и истина. Това съм.
Защо без очила ли?
Отказвам да ги нося.
Без тях те виждам цял и...
И точка по въпроса.

Тях лекар бил предписал?
С това си вади хляба,
невидимият смисъл
убягва и съм слаба,
в предричания разни,
светът не ме побира.
Това ли в мен те дразни?
Не се социализирам.

Опитах и не може,
сърцето не приема,
живее в мен тревожен,
луд вятър. Болна тема.
Чадъра не забравяй,
ключа си от колата.
Аз? Аз съм си такава.
А, да... И съм с метлата...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...