А, да... И съм с метлата...

Обувките ти – скъпи
и всяка дума – умна,
но аз съм пълна скръб и
мета небесни гумна,
под чула си (зеблен е)
прикривам триста коня,
не е до теб. До мен е.
Аз все Михаля гоня.

Любов ли? Имам доста.
Надежда? Имам. Аз съм.
И чиста съм, и проста,
и истина. Това съм.
Защо без очила ли?
Отказвам да ги нося.
Без тях те виждам цял и...
И точка по въпроса.

Тях лекар бил предписал?
С това си вади хляба,
невидимият смисъл
убягва и съм слаба,
в предричания разни,
светът не ме побира.
Това ли в мен те дразни?
Не се социализирам.

Опитах и не може,
сърцето не приема,
живее в мен тревожен,
луд вятър. Болна тема.
Чадъра не забравяй,
ключа си от колата.
Аз? Аз съм си такава.
А, да... И съм с метлата...