9 февр. 2008 г., 20:57

А гарата безумно опустя

811 0 15
 

 

        Мълча. (Нали ще те изгубя.)

        След малко, с преминаващия влак.

        Обичам те! (Какво да кажа друго?)

        Те, думите, не стигат пак.

 

        Ръцете ти са ледено студени.

        (А уж във мойте ги държа.)

        Трепериш. (Също като мене.)

        Не вярвам да е само от студа.

 

        Красива си! (Сигнал се чува.)

        Сълзи проблясват във очи.

        Притискам те, лице целувам.

        Недей! Не трябва! Не плачи!

 

        Побързай, да не тръгне влакът!

        (Боже, чантата ти как тежи!)

        Потегляш. Колелата тракат.

        Приятен път! Обичам те! Пиши!

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...