А гарата безумно опустя
Мълча. (Нали ще те изгубя.)
След малко, с преминаващия влак.
Обичам те! (Какво да кажа друго?)
Те, думите, не стигат пак.
Ръцете ти са ледено студени.
(А уж във мойте ги държа.)
Трепериш. (Също като мене.)
Не вярвам да е само от студа.
Красива си! (Сигнал се чува.)
Сълзи проблясват във очи.
Притискам те, лице целувам.
Недей! Не трябва! Не плачи!
Побързай, да не тръгне влакът!
(Боже, чантата ти как тежи!)
Потегляш. Колелата тракат.
Приятен път! Обичам те! Пиши!
© Деян Димитров All rights reserved.
