А името ми...
По принцип - да.
Говорехме за... църкви.
Поиска да покаже
стъпалата,
които да ме отведат.
Навътре...
Но... принципно,
те бяха дървени.
А после ме застави
да прогледна.
В душата му -
камбанено тревожна.
Да мога в кожата му
аз да влезна,
а после...
да си тръгна -
през вратата.
По принцип - да.
Но в сетната му църква,
почти зачернена,
и глуха...,
мъртва.
(Останала бе само
някаква си сянка.)
А името ми
светеше. Отгоре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
