8 июн. 2016 г., 08:04

А името ми...

943 0 1

По принцип - да.

Говорехме за... църкви.

Поиска да покаже 

стъпалата, 

които да ме отведат.

Навътре...

Но... принципно,

те бяха дървени.

А после ме застави 

да прогледна.

В душата му -

камбанено тревожна.

Да мога в кожата му

аз да влезна,

а после... 

да си тръгна - 

през вратата.

По принцип - да.

Но в сетната му църква,

почти зачернена,

и глуха...,

мъртва.

(Останала бе само

някаква си сянка.)

А името ми 

светеше. Отгоре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...