По принцип - да.

Говорехме за... църкви.

Поиска да покаже 

стъпалата, 

които да ме отведат.

Навътре...

Но... принципно,

те бяха дървени.

А после ме застави 

да прогледна.

В душата му -

камбанено тревожна.

Да мога в кожата му

аз да влезна,

а после... 

да си тръгна - 

през вратата.

По принцип - да.

Но в сетната му църква,

почти зачернена,

и глуха...,

мъртва.

(Останала бе само

някаква си сянка.)

А името ми 

светеше. Отгоре.