По принцип - да.
Говорехме за... църкви.
Поиска да покаже
стъпалата,
които да ме отведат.
Навътре...
Но... принципно,
те бяха дървени.
А после ме застави
да прогледна.
В душата му -
камбанено тревожна.
Да мога в кожата му
аз да влезна,
а после...
да си тръгна -
през вратата.
По принцип - да.
Но в сетната му църква,
почти зачернена,
и глуха...,
мъртва.
(Останала бе само
някаква си сянка.)
А името ми
светеше. Отгоре.
© Нели All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
