По принцип - да.
Говорехме за... църкви.
Поиска да покаже
стъпалата,
които да ме отведат.
Навътре...
Но... принципно,
те бяха дървени.
А после ме застави
да прогледна.
В душата му -
камбанено тревожна.
Да мога в кожата му
аз да влезна,
а после...
да си тръгна -
през вратата.
По принцип - да.
Но в сетната му църква,
почти зачернена,
и глуха...,
мъртва.
(Останала бе само
някаква си сянка.)
А името ми
светеше. Отгоре.
© Нели All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
