...а луди никой не теши...
Къде си тръгнала, душице?
Къде се скиташ? Зима. Нощ.
Градът притворен, многолиц е,
а към бездомните е лош.
Живота девет, казват имаш.
Две сенки зъзнещи вървим.
Озъбена, бездушна зима
ще ти ги вземе. До един.
Ела, не бой се, ще те гушна.
Бездомници, сами души.
Светът е, скъпа за послушни,
а луди никой не теши...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
