Къде си тръгнала, душице?
Къде се скиташ? Зима. Нощ.
Градът притворен, многолиц е,
а към бездомните е лош.
Живота девет, казват имаш.
Две сенки зъзнещи вървим.
Озъбена, бездушна зима
ще ти ги вземе. До един.
Ела, не бой се, ще те гушна.
Бездомници, сами души.
Светът е, скъпа за послушни,
а луди никой не теши...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
