...а луди никой не теши...
Къде си тръгнала, душице?
Къде се скиташ? Зима. Нощ.
Градът притворен, многолиц е,
а към бездомните е лош.
Живота девет, казват имаш.
Две сенки зъзнещи вървим.
Озъбена, бездушна зима
ще ти ги вземе. До един.
Ела, не бой се, ще те гушна.
Бездомници, сами души.
Светът е, скъпа за послушни,
а луди никой не теши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
