а може би две
не искам да чувам
стона проклет
на твоето ехо
всяка клетка
във мене пищи
огласена от звън
тишината на зимата
на могилата
и на полето
кръгозора обгръща
и крещи
без това да е сън
разтвори устни
прошепни гласна
после дума
а може би две
за да спре тишината
да вика
твоят писък безмълвен
вярата моя
да спре
да зове
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Кунчев Все права защищены
