14.04.2008 г., 8:55

а може би две

Поезия » Бели стихове

909 0 12

не искам да чувам
стона проклет
на твоето ехо
всяка клетка
във мене пищи
огласена от звън

тишината на зимата
на могилата
и на полето
кръгозора обгръща
и крещи
без това да е сън

разтвори устни
прошепни гласна
после дума
а може би две
за да спре тишината
да вика

твоят писък безмълвен
вярата моя
да спре
да зове

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

female_sg (Боряна)

Прекланям се!!!
...отекна в/от стиха...

2008-06-16T20:23:08+03:00
venus (Вечерница или Зорница)

оЧАРователно наистина

2008-04-24T22:29:50+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Хубаво е.

2008-04-15T08:31:20+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

А десетки по "2"?

2008-04-14T20:01:11+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Този безмълвен вик...

2008-04-14T16:34:01+03:00