14 abr 2008, 8:55

а може би две

Poesía » Versos blancos

912 0 12

не искам да чувам
стона проклет
на твоето ехо
всяка клетка
във мене пищи
огласена от звън

тишината на зимата
на могилата
и на полето
кръгозора обгръща
и крещи
без това да е сън

разтвори устни
прошепни гласна
после дума
а може би две
за да спре тишината
да вика

твоят писък безмълвен
вярата моя
да спре
да зове

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

female_sg (Боряна)

Прекланям се!!!
...отекна в/от стиха...

2008-06-16T20:23:08+03:00
venus (Вечерница или Зорница)

оЧАРователно наистина

2008-04-24T22:29:50+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Хубаво е.

2008-04-15T08:31:20+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

А десетки по "2"?

2008-04-14T20:01:11+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Този безмълвен вик...

2008-04-14T16:34:01+03:00