Apr 14, 2008, 8:55 AM

а може би две 

  Poetry » White poetry
712 0 12



не искам да чувам
стона проклет
на твоето ехо
всяка клетка
във мене пищи
огласена от звън

тишината на зимата
на могилата
и на полето
кръгозора обгръща
и крещи
без това да е сън

разтвори устни
прошепни гласна
после дума
а може би две
за да спре тишината
да вика

твоят писък безмълвен
вярата моя
да спре
да зове



© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??