28 июл. 2013 г., 18:58

А навън вали! 

  Поэзия » Любовная
759 0 1

А навън вали

и вятърът бучи.

Във стаята глас ехти,

глас на хиляди съдби.

 

А навън вали

и сърцето ми скърби.

Във стаята глас ехти,

глас на разбитите съдби.

 

И навън все така вали,

а болка душата ми рани.

Във стаята глас ехти

и повтаря "Умри, умри!"

 

Навън спря да вали

и вятърът вече не бучи.

В стаята нищо не ехти

и в гърдите - нищо не тупти.

© Георги Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А аз си мислих, че дъждът винаги допълва красивото чувство-любов...
    Натъжих се... Но ми харесва!

    Усмивки!!
Предложения
: ??:??