А навън вали!
А навън вали
и вятърът бучи.
Във стаята глас ехти,
глас на хиляди съдби.
А навън вали
и сърцето ми скърби.
Във стаята глас ехти,
глас на разбитите съдби.
И навън все така вали,
а болка душата ми рани.
Във стаята глас ехти
и повтаря "Умри, умри!"
Навън спря да вали
и вятърът вече не бучи.
В стаята нищо не ехти
и в гърдите - нищо не тупти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Йорданов Всички права запазени
