А навън вали!

28.07.2013 г., 18:58 ч.

Поезия » Любовна

655 0 1

А навън вали

и вятърът бучи.

Във стаята глас ехти,

глас на хиляди съдби.

А навън вали

и сърцето ми скърби.

Във стаята глас ехти,

глас на разбитите съдби.

И навън все така вали,

а болка душата ми рани.

Във стаята глас ехти

и повтаря "Умри, умри!"

Навън спря да вали

и вятърът вече не бучи.

В стаята нищо не ехти

и в гърдите - нищо не тупти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.