Jul 28, 2013, 6:58 PM

А навън вали! 

  Poetry » Love
641 0 1

А навън вали

и вятърът бучи.

Във стаята глас ехти,

глас на хиляди съдби.

 

А навън вали

и сърцето ми скърби.

Във стаята глас ехти,

глас на разбитите съдби.

 

И навън все така вали,

а болка душата ми рани.

Във стаята глас ехти

и повтаря "Умри, умри!"

 

Навън спря да вали

и вятърът вече не бучи.

В стаята нищо не ехти

и в гърдите - нищо не тупти.

© Георги Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А аз си мислих, че дъждът винаги допълва красивото чувство-любов...
    Натъжих се... Но ми харесва!

    Усмивки!!
Random works
: ??:??