Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18194
30 окт. 2021 г., 09:36  

А някой свил на рамото луна 

  Поэзия » Философская
421 7 14

Мирише на чимшири и на дим
и по небето вятърът гадае,
дали ако за малко замълчим,
ще чуем и сърцата си накрая?

 

Препускаме, крещим – човешка сган.
Ръцете в джоба, маските, страхът ни...  
В очите ни денят до дъно взрян,
е буца тежка. Кой да го преглътне?

 

В гърдите камък и затвор за дом.
Чернилки телевизор каканиже,
къде ли е и вярата ни, щом
ни Бог е Бог, ни ближният е ближен?

 

Въпроси по корнизите висят,
животът си отива, бърза, бърза...
Единственото сигурно е, брат,
че онзи свят, той в кърпа ни е вързан.

 

А някой, свил на рамото луна,
сълзите ѝ със стихове изтрива.
Поет, глупак. Пак пише. Ей го, нá!
Усмихва се и свирка си щастливо.


 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Макар че нищо не разбирам от поезия,
    но съм българин на всичкото критик,
    открих, че душата моя буди от амнезия,
    стихът ти Надя към заспалите е вик! Усмих!
  • Благодаря ви, от сърце! Безжичен, пак научих нещо от теб. Благодаря!
  • "Пак пише. Ей го, нá!", върху парченце от луна
  • Хубаво. За "чемшир", "чимшир" - двете форми са дублетни, т.е. и двете правилни. Речник на БАН, 2012 г.
  • Благодаря, Краси! Радвам се, че ти харесва, Нина!
  • Вдъхновение си!
  • Точно както си и изглежда, Руми. Другите светове ги носим в душите си.
  • Отново си право в десятката, Наде! И добре че са поетите, как ли щеше да изглежда светът без тях..... 🌹
  • Ще устискаме, Мини, както винаги. Не, Марийче, държелив дребосък съм. Благодаря!
  • Само тези, които Бог е отличил от останалите, могат да влязат в чудесния образ:
    " А някой, свил на рамото луна,
    сълзите ѝ със стихове изтрива"!!!👏
    Какво повече мога да кажа - чудесно е, Наде! Тежи ли ти луната на рамото?😄
  • То така е, Наде!
    Един боли го и тъжи,
    за времето, в лъжи прекарано,
    на друг, душата му кърви,
    от късмета не погалена.
    Но сме живи и не мрем,
    когато ние си поискаме,
    та сме длъжни, да живеем
    и пряко сили, да устискаме!
  • Бог е неизменен, но хората сме променливи, зависи в кого вярваме. Ако вярваме в Бога се приближаваме към него. Ако вярваме в разни наши приумици, тогава се отдалечаваме и после викаме за Божията помощ. А за поетите всяко време е подходящо за писане, защото вдъхновението напира и иска да се излее на листа. Поетът се е родил, за да пише, а времето само слага белезите си върху написаното.
  • От тристата откачалки, живеещи в главата ми, която си избереш, твоя е. Може и няколко. Така е, Миленче.
  • Дай малко музи назаем. Че съвсем "поумнях" пък аз. Чак неприлично🤭
Предложения
: ??:??