А помниш ли онези стихове?...
А помниш ли онези стѝхове
най-първите, в които ти се вричах
когато времето летеше в мигове,
а дните бяха кратки като срички...
И бяхме само вятърни и нежни
наивно – зажаднели да събличаме
нахранили душите си с надежди
а после, полудели от обичане...
Сега е вече някак прозаично.
Оплетено и трудно. Като в плен.
Не аз, а Ти си по-различна
и някак си ти станах забранен...
Да, няма да забравя любовта си
и болката и мъката по теб
в лицето ми, най-тъжната гримаса
от влюбено, но страдащо сърце...
Ах, колко много искам да напиша
туй, чакано от мен стихотворение
със краят му ще кажа всичко
началото, в което ще се изживеем...
Danny Diester
15.08.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
