А после накъде?
Дотам ли стигнах, че да ме е срам,
от това, което съм, от моите мечти...?
Лъжа без да осъзнавам,
мамя хората със весели очи..
А после накъде?
Когато маската ми падне
и Слънцето огрее
истинското ми лице...
Тогава вече ще е късно, посоката
избрала съм я аз, сякаш
преди векове...
© Девилиш Все права защищены