24 янв. 2013 г., 10:31  

А сега?

1.1K 0 0

 

Очите ти горяха, когато гледах в тях.

И Душата ти блестеше без помисли за грях.

Твърдеше го прекрасно, да.

 

Ето, пуснах те сега.

Не се сърди, нямаш право на това.

Покажи ми само. Докажи го на света.

 

Търси ръцете ми в океана от години.

Прерови света и пак до мен стигни.

Затвори очи и ме просто намери.

 

Ето, тук съм - твоя, както досега.

И къде си, да ме намериш пак ли не успя..

Недей, не се мъчи, нека разбера сама.

 

Любов било  - ами бори се !

Мачкай, ритай, хвърляй и чупи.

Струва ми се, лесно те отказах, а целта ми бе съвсем далече от това.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ли Николаевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...