Jan 24, 2013, 10:31 AM  

А сега?

  Poetry » Love
1.1K 0 0

 

Очите ти горяха, когато гледах в тях.

И Душата ти блестеше без помисли за грях.

Твърдеше го прекрасно, да.

 

Ето, пуснах те сега.

Не се сърди, нямаш право на това.

Покажи ми само. Докажи го на света.

 

Търси ръцете ми в океана от години.

Прерови света и пак до мен стигни.

Затвори очи и ме просто намери.

 

Ето, тук съм - твоя, както досега.

И къде си, да ме намериш пак ли не успя..

Недей, не се мъчи, нека разбера сама.

 

Любов било  - ами бори се !

Мачкай, ритай, хвърляй и чупи.

Струва ми се, лесно те отказах, а целта ми бе съвсем далече от това.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ли Николаевна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...