24.01.2013 г., 10:31  

А сега?

1.1K 0 0

 

Очите ти горяха, когато гледах в тях.

И Душата ти блестеше без помисли за грях.

Твърдеше го прекрасно, да.

 

Ето, пуснах те сега.

Не се сърди, нямаш право на това.

Покажи ми само. Докажи го на света.

 

Търси ръцете ми в океана от години.

Прерови света и пак до мен стигни.

Затвори очи и ме просто намери.

 

Ето, тук съм - твоя, както досега.

И къде си, да ме намериш пак ли не успя..

Недей, не се мъчи, нека разбера сама.

 

Любов било  - ами бори се !

Мачкай, ритай, хвърляй и чупи.

Струва ми се, лесно те отказах, а целта ми бе съвсем далече от това.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ли Николаевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...