24.01.2013 г., 10:31  

А сега?

1.1K 0 0

 

Очите ти горяха, когато гледах в тях.

И Душата ти блестеше без помисли за грях.

Твърдеше го прекрасно, да.

 

Ето, пуснах те сега.

Не се сърди, нямаш право на това.

Покажи ми само. Докажи го на света.

 

Търси ръцете ми в океана от години.

Прерови света и пак до мен стигни.

Затвори очи и ме просто намери.

 

Ето, тук съм - твоя, както досега.

И къде си, да ме намериш пак ли не успя..

Недей, не се мъчи, нека разбера сама.

 

Любов било  - ами бори се !

Мачкай, ритай, хвърляй и чупи.

Струва ми се, лесно те отказах, а целта ми бе съвсем далече от това.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ли Николаевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...