14 февр. 2021 г., 00:49  

А сега

393 1 1

Как така с тебе се срещнах,

как така в живота ми влезе?

Беше само невинна игра,

а сега, а сега...

 

Хей така те посрещнах,

необръснат с дълга брада.

Беше само илюзя? А?

А сега, а сега...

 

Бяха чудни черни очи

и неземна мечта.

Беше твойта усмивка

мечта... А сега, а сега.

 

Беше слънчев деня,

беше обич, беше мечта.. 

И сега, и сега!

Ти си моя съдба!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесаха ми повторенията, много хубаво се е получило, въздейства.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...