12 февр. 2019 г., 12:35

А след мен са трохички...Годините.

Поэзия » Другая

698 7 18

По несретните мои кръстовища,
все отляво намира се дясното.
Все усмихнати бродят чудовища
и широко поле ми е тясното.

Изток, запад, обърках посоката.
Замъглиха годините ясното.
Все нагоре летях, към високото.
От калта все изравях прекрасното.

Всички жаби, с любов нацелувани,
си останаха долу, с царкините.
Аз летя. Не живот, а сънуване.
А след мен са трохички... Годините.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Иржи, Гавраил, Мъдрост моя, Веси, благодаря! От сърце!

2019-02-16T16:52:38+02:00
Веси_Еси (Еси)

Ех, Наде...!

2019-02-14T06:58:26+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Лети нагоре! Не мисли за жабите!
(Преселено е блатото с амбиции)
Крилете са поезия за младите
(метлите са в резерва на циниците)

2019-02-14T02:48:14+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Надя,а аз когато летя винаги съжалявам ако там долу съм оставил царкините.

2019-02-13T19:56:01+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Не се луташ,Наде и не губиш посоката!Здраво стоиш на тоя пиедестал-творчеството ти и не зная колко жаби си нацелувала,но полетът ти е фантастичен!!И то наяве!

2019-02-13T19:42:56+02:00